Лична безопасност в Интернет: отговорност на всеки потребител

Личната безопасност в Интернет е отговорност и задължение на всеки потребител, като поставянето на основите за правилното и безопасно навлизане в дигиталното пространство при децата е задача на родителите. Възрастовата граница на активните потребители в Интернет всяка година намалява, като много малки деца вече са ежедневни потребители на Интернет съдържание като видеоклипове, филми и аудио книги. Макар че децата не използват тези услуги самостоятелно, това може да доведе до изграждане на зависимост от различни дигитални платформи, което изкривява техните възприятия и създава чувство на безнаказаност в онлайн средата.

Много първокласници вече са самостоятелни и активни ползватели на дигитални продукти и платформи, което прави необходимостта от обучение по Интернет безопасност още по-належаща. Затова училищата биха могли да бъдат важен съюзник в подготовката на учениците за правилно и безопасно преживяване в дигиталния свят. Образованието по Интернет безопасност трябва да стане неизменна част от часовете по компютърна грамотност и да започне да се преподава още от първата година в училище. Важно е децата да се запознават с опасностите, които се крият в дигиталното пространство, за да могат да се предпазят от тях.

Ролята на родителите и училищата в осигуряване на безопасност в дигиталния свят

Като родители, наша отговорност е да въведем внимателно, поетапно и безопасно нашите деца в дигиталния свят. Все по-често ученици споделят, че техните семейства не знаят и не се интересуват какво те правят в Интернет. Родители пък посочват, че по-големите деца разбират по-добре от тях технологиите и умело успяват да скрият своите онлайн дейности. От ранна детска възраст е изключително важно да се изгради здрава нишка на доверие между родител и дете, като децата трябва да се чувстват спокойни и да споделят какво ги притеснява в Интернет пространството.

Ролята на родителите е не само да дават достатъчно свобода на децата онлайн, но и да се интересуват от техните дейности – какви сайтове посещават, какви игри обичат и какво съдържание гледат. Родителите трябва да напътстват и информират децата си кое е правилно и кое не в дигиталния свят, както и да обяснят защо определени приложения и игри не са подходящи. Важно е децата да разберат, че трябва да внимават с кого общуват и какво споделят в публичното пространство, защото „Интернет не забравя“ – всичко, качено онлайн, остава там и окончателното му заличаване е почти невъзможно.

Опасностите в Интернет: кибер тормоз и киберсигурност

Не всички участници в киберпространството са добронамерени. Колкото по-рано осъзнаем това и започнем да се информираме активно за актуалните опасности и похвати на измамниците и хакерите, толкова по-безопасно и спокойно ще бъде преживяването ни в Интернет. Кибер хулиганството и тормозът в дигиталния свят могат да нанесат сериозни щети, тъй като, за разлика от реалния свят, в дигиталното пространство те могат да продължат денонощно. Тези теми трябва да се обсъждат и в учебните часове по Интернет безопасност.

Кибер хигиената и дигиталната грамотност трябва да вървят ръка за ръка. Децата вече използват активно устройства като мишки, клавиатури, монитори и таблети, и нямат нужда да учат в училище какво представляват те. За тях е по-важно да разберат как правилно и безопасно трябва да се използват тези устройства. Те се нуждаят от адекватна програма по Интернет безопасност, съобразена с възрастта, интересите и потреблението им. През 2019 година Българската Асоциация на Сертифицираните Етични Хакери предложи да се въведе учебен час по Интернет безопасност за всички ученици, като дори и само с разширяване на материалите в предметите по компютърна грамотност с теми от киберсигурност, значително ще се повиши нивото на кибер хигиена и дигитална култура при учениците.

Подобряване на дигиталната култура чрез инициативи и практически съвети

След години тези ученици ще бъдат част от бизнеса и администрацията, и с придобитите си знания ще спомогнат за постигането на по-безопасна и кибер чиста дигитална среда в страната. Такива усилия се правят и чрез инициативи като Cyber Security Talks Bulgaria, които целят да създадат трибуна за обсъждане на актуални теми в сферата на киберсигурността. Гостите на тези събития включват представители на бизнеса, администрацията, ученици, студенти, ентусиасти и любители, като чрез тях се поддържа постоянен фокус върху киберсигурността и развиването на кибер културата в страната.

Друга инициатива, насочена специално към дигиталната култура и безопасност при децата и подрастващи е #КиберЗНАМ. Основната й цел е да повиши осведомеността относно киберзаплахите, свързани с използването на съвременни технологии като дронове, роботи, изкуствен интелект, виртуални и добавени реалност и пр. Инициативата има за задача да информира младите хора за рисковете в цифровия свят и да предостави насоки за безопасно поведение в Интернет.

Практически съвета за лична безопасност в Интернет:

• Винаги използвайте лицензиран софтуер на вашите устройства и актуализирайте до последна версия операционната им система;

• Инсталирайте антивирусна програма и софтуер за защита на крайните устройства;

• Използвайте достатъчно сложни пароли за акаунтите си (дълги поне 8 символа, с комбинация от малки и големи букви, цифри и специални символи);

• Не употребявайте думи от речника за ваша парола;

• Направете паролите си безлични – без да включвате в тях имена на домашни любимци, любими филми, актьори, герои и т.н.;

• Не използвайте една и съща парола за няколко различни профила;

• Активирайте двуфакторна или многофакторна автентикация за онлайн акаунтите си, където е възможно;

• Бъдете мнителни към покани за приятелство от потребители, които не познавате в реалния свят;

• Внимавайте какво публикувате онлайн;

• Не споделяйте прекалено много информация за себе си;

• Мислете преди да публикувате ваша снимка или коментар;

• Не споделяйте чувствителни данни, като вашия адрес, ЕГН, данни за кредитни или дебитни карти в измамни сайтове;

• Бъдете мнителни към имейл съобщенията и СМС-и, които претендират да са изпратени от доверени институции като банки, държавни органи, пощенски и мобилни оператори;

• Винаги проверявайте твърденията в съмнителни имейли през официалните канали за комуникация с цитираната в тях институция.